25.12.2009 г., 20:18

Кажи ми...

1.1K 0 7

Изгорих всичко, което ми бе подарила
и изтрих всичко, което написах за теб,
но от мислите си не мога да те изтрия,
не мога да превърна огъня в лед.

Кажи ми как да спра да желая?
Да накарам всичко в мен да мълчи,
как да сложа начало на края
и да отричам това, което личи?

Кажи ми как да спра да обичам,
когато слънцето гледа от твойте очи?
Когато ти си копнеж и надежда,
когато всичко, което искам, си ти?

 

 

24.12.2009

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Адриан Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...