Изгорих всичко, което ми бе подарила
и изтрих всичко, което написах за теб,
но от мислите си не мога да те изтрия,
не мога да превърна огъня в лед.
Кажи ми как да спра да желая?
Да накарам всичко в мен да мълчи,
как да сложа начало на края
и да отричам това, което личи?
Кажи ми как да спра да обичам,
когато слънцето гледа от твойте очи?
Когато ти си копнеж и надежда,
когато всичко, което искам, си ти?
24.12.2009
© Адриан Иванов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
