RainaVakova
431 2764
21.05.2017 г., 17:38 ч.

Как много ти отива и с брада 

  Поезия » Друга
584 2 6

 Отдавна сме кръстосали езици,

които устните опитомяват.

Разхождам дъх по топлата ти кожа.

Слуха попивам, който те напряга

и спирам там, до скритите въпроси,

очакващи халката от ухапване

и пробива от няколкото думи,

които неспособна съм да кажа.

Навярно застраховката "Живот"

не иска да те изговоря

като начало,

водещо към края.

Разпръсваш ме и ме събираш в точка.

По всички окончания полазваш

и всеки връх, от който се обръщам,

изглежда чужд, далечен, малък...

Тогава искам да сваля очите ти

от своето високо,

за да се изравним по ръст

и да погледна точиците пръст,

които ще прихванем с всеки допир.

Докато те мълча,

ме съблечи

от времето, което ни разделя!

Нали не мислиш, че ръцете ми

за раждане и смърт не ще помагат?

Те ще те водят в грапавия път

и гъдела ще търсят,

и мое безсъзнание ще му поднасят...

Поникне ли безговор между тях,

ще имаме за истината почва.

Тогава... разтвори ме като книга,

в която няма главна мисъл,

защото всичките са главни.

Върха на пръста си задръж

в онази тясна страница,

където 

дъхът ни е конецът

към живота!

Тогава аз ще спра да си представям,

как много ти отива и с брада,

и кротко ще я чакам да порасне,

докато с топли устни пресушавам

безкрая на един изтичащ миг,

във който премълчаното остава,

пробойните да пълни с онзи пулс,

от който топлината ни е равна.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Почитания...
  • "Тогава искам да сваля очите ти
    от своето високо,
    за да се изравним по ръст
    и да погледна точиците пръст,
    които ще прихванем с всеки допир...."
    Разкошна поезия, на която мога само да се наслаждавам!...
  • Уникална си, Райна!!
  • "...докато с топли устни пресушавам
    безкрая на един изтичащ миг,
    във който премълчаното остава..."

    В тези редове си казала толкова много, Райна, както и в цялото оригинално и монологично стихотворение. Поздравление!
  • Нестандартно и силно въздействащо стихотворение! Браво, Райне!
  • Не дишах, докато попивах всяка дума. Изключително ми хареса!
Предложения
: ??:??