Както беше преди
Може би закъсняхме, пропуснахме нещо,
дето трябваше вечно да диша във нас.
Може би разпиляхме родената нежност,
с недоверие ти - със небрежие аз.
Виж стъклото - от страх се пропука,
страх от скрития в къщата мрак.
Може би полудяхме от дългата скука.
Ти си тъжна - аз нервен съм пак.
Спри да плачеш, единствена! Искай!
Искай всичко - и всичко ще дам!
И обичай ме диво, ах, диво обичай!
За да станеш, каквато те знам.
За да плисне в душите забравена нежност,
да изгреят в небето милиарди звезди.
Може би закъсняхме , пропуснахме нещо,
ала то ще се върне, както беше преди...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Цанов Всички права запазени
