ivailozanoff (Ивайло Цанов)
138 100
22.11.2009 г., 23:35 ч.  

Както беше преди 

  Поезия » Друга
818 0 17

 

Може би закъсняхме, пропуснахме нещо,

дето трябваше вечно да диша във нас.

Може би разпиляхме родената нежност,

с недоверие ти - със небрежие аз.

 

Виж стъклото - от страх се пропука,

страх от скрития в къщата мрак.

Може би полудяхме от дългата скука.

Ти си тъжна - аз нервен съм пак.

 

Спри да плачеш, единствена! Искай!

Искай всичко - и всичко ще дам!

И обичай ме диво, ах, диво обичай!

За да станеш, каквато те знам.

 

За да плисне в душите забравена нежност,

да изгреят в небето милиарди звезди.

Може би закъсняхме , пропуснахме нещо,

ала то ще се върне, както беше преди...

© Ивайло Цанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??