ivailozanoff (Ивайло Цанов) ivailozanoff (Ивайло Цанов)
138
Nov 22, 2009, 11:35 PM  

Както беше преди

  Poetry » Other
1K 0 17

 

Може би закъсняхме, пропуснахме нещо,

дето трябваше вечно да диша във нас.

Може би разпиляхме родената нежност,

с недоверие ти - със небрежие аз.

 

Виж стъклото - от страх се пропука,

страх от скрития в къщата мрак.

Може би полудяхме от дългата скука.

Ти си тъжна - аз нервен съм пак.

 

Спри да плачеш, единствена! Искай!

Искай всичко - и всичко ще дам!

И обичай ме диво, ах, диво обичай!

За да станеш, каквато те знам.

 

За да плисне в душите забравена нежност,

да изгреят в небето милиарди звезди.

Може би закъсняхме , пропуснахме нещо,

ала то ще се върне, както беше преди...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Цанов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0