LyudmilaStoyanova (Lyudmila Stoyanova)
32 27
22.06.2024 г., 20:46 ч.

Капанът 

  Поезия » Философска
380 5 10

Нощта е стара циганка,

краде последната звезда

и всеки пъстър цвят

потъва в нейната торба.

Изплуват сенки от кьошета,

бездомни котки в тихата слана,

на сребърните - лунните въжета

обесена е младостта...

Умора, като черна шапка,

захлупва пътници незнайни,

до лампата и кошчета крайпътни

погребват нямо своите тайни.

Крещят чакали нейде в планината,

вълкът отдавна е ранен,

той чака изгрева последен,

не може той да бъде в плен.

И ето, идва чаканата радост,

зората пъди всеки полутон.

Избликва синьо от небето,

зелен е неговият дом.

Белеят се дръвчета плодни,

жужат пчели, мухи навред,

кръвта до него е червена...

откъсва лапата си с гнет.

Капанът винаги ще щрака,

във тъмното най-трудно се върви,

но щом си вълк и войн в сърцето,

ще правиш своите следи.

© Lyudmila Stoyanova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??