Вие се и се превива
плетеницата човешка.
Пред икона – свещ –
моли се за здраве и за прошка.
Пламъкът трепти
в множеството длани.
За ръце държим се аз и ти,
а хорото – за небето ще се хване.
Като писано яйце
пазим истината за живота.
Дадено ни е сърце –
ближни с всички да сме на земята.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени