10.01.2010 г., 12:46

Книга за живота - І

1K 0 13

Отидох в…

гората – взех си малко

от росата, цветята,

късче небесна синева,

късче росна трева,

късче от нежна

красота…

и

напълних ръце

със звезди…

Малко виолет – от галактика,

малко оранж – от изгряващо небе,

малко жълто – от слънце огнено,

малко синьо – от простор велик,

малко зелено – от тревата росна,

малко червено – от пурпурния залез,

малко розово – от усмивката,

малко нежност – от две малки ръце на

дете…

 

Нарисувах

най-красивата

картина…

 

…………………………………………..

 

Напишете, сега и тук – името на картината, защото утре ще бъде – късно !!!

 

05.01.10г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сириус Надежда Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...