Jan 10, 2010, 12:46 PM

Книга за живота - І

  Poetry » Other
1K 0 13

Отидох в…

гората – взех си малко

от росата, цветята,

късче небесна синева,

късче росна трева,

късче от нежна

красота…

и

напълних ръце

със звезди…

Малко виолет – от галактика,

малко оранж – от изгряващо небе,

малко жълто – от слънце огнено,

малко синьо – от простор велик,

малко зелено – от тревата росна,

малко червено – от пурпурния залез,

малко розово – от усмивката,

малко нежност – от две малки ръце на

дете…

 

Нарисувах

най-красивата

картина…

 

…………………………………………..

 

Напишете, сега и тук – името на картината, защото утре ще бъде – късно !!!

 

05.01.10г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сириус Надежда All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...