Кофти тръпка... /За кОнкурса – „Въздишката на ЛюбоФ Френска”/
Стоя си на бара и пуша цигара.
На стола съседен сяда пичага.
С усмивка лукава, коса русолява,
чаша с лимонче любезно подава.
Жената във мен наперва се гордо.
Оправям фасона. Усмихвам се бодро.
Отпивам свенливо глътка от джина.
Пърхам със мигли и гледам игриво.
Мисли порочни завъртат главата.
Устни облизвам, кръстосвам краката.
Тез маркови дънки само да стигна -
вярвай, тогава няма да мигна.
Мъжът загорял поръчва ми второ.
Леле, това е! Оглеждам отново.
Бицепс корав, тяло горещо.
Пълен пакет! Липсва ли нещо?!
В този момент сърцето ме жегва -
над мойто момче, мъж се навежда.
Прегръща го властно, целува го страстно.
Ох... Чак сега стана ми ясно.
Сдъвквам лимона с усмивка горчива.
Барманът мил се хили злобливо.
Ех! Наум си проклинам късмета!
Отново изтеглих "късата клечка"...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Стоименова Всички права запазени
