Кофти тръпка... /За кОнкурса – „Въздишката на ЛюбоФ Френска”/
Стоя си на бара и пуша цигара.
На стола съседен сяда пичага.
С усмивка лукава, коса русолява,
чаша с лимонче любезно подава.
Жената във мен наперва се гордо.
Оправям фасона. Усмихвам се бодро.
Отпивам свенливо глътка от джина.
Пърхам със мигли и гледам игриво.
Мисли порочни завъртат главата.
Устни облизвам, кръстосвам краката.
Тез маркови дънки само да стигна -
вярвай, тогава няма да мигна.
Мъжът загорял поръчва ми второ.
Леле, това е! Оглеждам отново.
Бицепс корав, тяло горещо.
Пълен пакет! Липсва ли нещо?!
В този момент сърцето ме жегва -
над мойто момче, мъж се навежда.
Прегръща го властно, целува го страстно.
Ох... Чак сега стана ми ясно.
Сдъвквам лимона с усмивка горчива.
Барманът мил се хили злобливо.
Ех! Наум си проклинам късмета!
Отново изтеглих "късата клечка"...
© Светла Стоименова All rights reserved.
