hristam (Христина Мачикян) 11 януари 2017 г., 21:36

Когато 

121 2 16

Когато е толкова снежно и толкова тихо,
че всяка снежинка е цвят на замръзнала нота,
заключен във нечии бели и влюбени стихове
със вкус на ванилия, мляко и лунна разходка,
когато е толкова тихо и толкова снежно,
че дългият сън има длани, с които прегръща,
докато притваря клепачи със котешка нежност
и в спомен, оплетен от пух на небе се превръща,
по най-синеокият ръб на безшумната вечер
две кротки звезди калдъръмено се търколѝха
и драснаха светли следи върху облак далечен...
когато сме толкова снежни. И толкова тихи.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2017, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.