hristam (Христина Мачикян)
531 928
11.01.2017 г., 21:36 ч.

Когато 

  Поезия » Друга
711 2 16

Когато е толкова снежно и толкова тихо,
че всяка снежинка е цвят на замръзнала нота,
заключен във нечии бели и влюбени стихове
със вкус на ванилия, мляко и лунна разходка,
когато е толкова тихо и толкова снежно,
че дългият сън има длани, с които прегръща,
докато притваря клепачи със котешка нежност
и в спомен, оплетен от пух на небе се превръща,
по най-синеокият ръб на безшумната вечер
две кротки звезди калдъръмено се търколѝха
и драснаха светли следи върху облак далечен...
когато сме толкова снежни. И толкова тихи.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??