Когато
Когато е толкова снежно и толкова тихо,
че всяка снежинка е цвят на замръзнала нота,
заключен във нечии бели и влюбени стихове
със вкус на ванилия, мляко и лунна разходка,
когато е толкова тихо и толкова снежно,
че дългият сън има длани, с които прегръща,
докато притваря клепачи със котешка нежност
и в спомен, оплетен от пух на небе се превръща,
по най-синеокият ръб на безшумната вечер
две кротки звезди калдъръмено се търколѝха
и драснаха светли следи върху облак далечен...
когато сме толкова снежни. И толкова тихи.
© Христина Мачикян All rights reserved.
