8.07.2021 г., 7:16

Kогато дойдат зимните недели

1.1K 6 15

Словата, дето Бог ми ги дари,

макар и само с малко недостигат,

за да опиша летните зори –

сълзици – по крилата на авлига.

 

На младите косачи завидях –

в нозете ляга дъхава отава.

Светулково фенерче, лунен прах

и песен от щурците ми остава.

 

Да можех аз за есен, или три

едно, едничко лято да получа.

Но старата вълшебница се скри,

отнесе на годините ми ключа.

 

Четирилистна детелина скрих,

сред страници на книга – пожълтели,

за да ме стопля августовски стих,

когато дойдат зимните недели.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

5 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...