Kогато дойдат зимните недели
Словата, дето Бог ми ги дари,
макар и само с малко недостигат,
за да опиша летните зори –
сълзици – по крилата на авлига.
На младите косачи завидях –
в нозете ляга дъхава отава.
Светулково фенерче, лунен прах
и песен от щурците ми остава.
Да можех аз за есен, или три
едно, едничко лято да получа.
Но старата вълшебница се скри,
отнесе на годините ми ключа.
Четирилистна детелина скрих,
сред страници на книга – пожълтели,
за да ме стопля августовски стих,
когато дойдат зимните недели.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
