Една тайна... и луната гори
с най-тихата копнежна топлина...
Трепти астралното ми тяло...
Прелива във всички цветовù акорди...
Любов по устните ми скита...
В очите – магия – зрее възторг...
Полъх-съюзник в небето ме вдига...
В не-мисъл разтварям се...
И поемам по стръмното на страстта
с бяг-дихание... и светлина...
между покоя и хаоса...
© Павлина Петрова