К О Л Е Д А
Коледа, Коледа, Коледа!
Сипе се Коледа вън...
И по пътеките, белите,
Носи се коледен звън...
Коледа, Коледа, Коледа –
препуснали детски мечти,
възседнали здраво днес стремето
и песен в ушите звънти...
Коледа, Коледа, Коледа,
със коледари безброй.
Свят на вълшебното минало,
вечно оставаш ти мой!
Коледа, Коледа, Коледа,
бяла и снежна си ти!
Коледа – истинска Коледа,
радост край мене кънти...
И коледарите с мене са.
Вечно пътуваме с тях.
В мен са, в сърцето ми, викат ме.
Пак чувам аз топлия смях...
© Стойна Димова Всички права запазени
Чак ми стана едно такова мило
и коледно, все едно чух коледните
камбанки да припяват нежно
докато четях твоя стих!
Желая на всички коледния дух
да ни грабне и да ни направи
по-добри и милосърдни!!!