18.05.2018 г., 1:58 ч.

Конник през Времето 

  Поезия » Друга
847 8 23

Конник през Времето

 

Аз яздих дълго…с години

сред мъглите на Времето,

в мочурливите му градини

петата ми, се изхлузи от стремето

 

и газих в блатата му, на босо –

тръстикова сянка, обяздила залутан лъч –

Конник – едно дете белокосо,

с тежкия жребий – да хвърли „калъч”...

 

Аз умирах в живите пясъци,

в безразличната паст на Времето,

взело курбан гневните ми крясъци

удавило на Надеждата ми семето…

 

Конят ми – лъч без гърбина,

ме пренесе през мрачни тунели -

блестеше той, ноо … мърцина!

(сълзите ми бяха осиротели)

 

Бях конник връз Нищото,

но вярвах, че Нищото стига до някъде -

там гдето пепелта във огнището

Вярва, че искра си… и чака те!

 

Продадох си коня, че нямах искра -

Слънце ожари пепелта изведнъж!

Лъча си похвали след тежка езда…

„Коннико, Надеждата беше Лъч”

 

Ренета Първанова

© Ренета Първанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Колко ме трогна, Лия! Благодаря ти1
  • Оставям само чувството, останалото като пепелта...и да го кажа...ще изчезне, но стъпките от думите в душата ми, едва ли ще се заличат.
  • Доче, благодаря ти!
  • Силно въздействаща поезия.Желая слънчеви утрини!
  • Радвам се на коментара и приветствието ти, Гавраиле!
  • Коннико,качи се на стремето
    жарава те чака във Времето!
    С удовоствие посрещнах твоето завръщане.Поздрав!
  • Велине, Марианче, Ели, Иржи, благодаря ви за оценката, както и пожеланията!
  • Първо,радвам се,че в "манифестацията"на сайта влизаш в крак!Радвам се и те чаках с нетърпение,Рени!Иска ми се с този автобиографичен стих,описващ метафорично езда на конник по труден път,воден от надеждата,че пътят към нищото ще стигне донякъде,където има светлина,ще е последен с тъжна тематика!...Сега имай девиза на песента "Вървят ли двама,по дълъг път.И път да няма,те все вървят..."изпълнява Мария Нейкова в един филм....
  • Видях яздене през един труден живот, осезателно описан чрез метафорични изрази.
    Хубаво е, че накрая е изгряла като слънчев лъч Надеждата.
    Светли да са идните ти дни Рени!
  • Силно, мъдро и поучително! Поздрави, Рени!
  • Благодаря, Аделина! Зарадвах се много!
  • Хей, радвам се да Ви видя отново тук! Поздрави и усмивки!
  • Силве, Пепи, Наде, как се радвам на думите ви! Благодаря ви, благодаря и на теб, Надя и добре дошла на страничката ми!

    П.П. Лена! Страхотна асоциация - последвах линка ти и много ми хареса! Благодаря!
  • много ми хареса!
  • Преглъщам, Ренко!...Буцата в гърлото...
  • Много емоционално, увличащо, както ти си го можеш, Рени!
  • Извисено и дълбочинно в съчетание със силна емоционалност! Ти ми въздействаш по уникален начин, Рени! Благодаря!
  • Благодаря ви, че отново сте до мен, Лена, Марго, Влад, Йонче, Албенче, както и за поставянето в любими, Любо, Младене!
  • Хареса ми
  • С Влади.Поздравления,Рени! Бъди благословена!
  • В твоя неповторим огнен стил. Чувства и трепети се преплитат в стиховете, метафорите да силни, просто докосва душата тази поезия. Сърдечни поздрави, Рени!
  • Рени! Разтърсваща творба! Ще ми се тия емоции да са на лиричрската, а не твои! Ще ми се животът ти да е изпъстрен с трудности, а не изтъкан от тях! Мила! Искам да си щастлива! Дори да не си била до сега, за напред да си! Прегръщам те!
  • Рени, емоция си! Поздрави за тази творба с тази асоциация - https://www.youtube.com/watch?v=3vUnMABlCjo !
Предложения
: ??:??