Kотка
Аз съм котката нежната, дивата,
дето даже в съня ти мяука,
денем дебне те скрита в копривата,
нощем слиза без звук по улука.
И съм черна, по-черна от гарвана,
мракът бърза от теб да ме скрие.
Любовта ми хич не е за вярване,
много аз, но и мъничко ние.
Ако гладна, до кости премръзнала,
на вратата ти нощем подраскам,
значи твоята същност е дръзнала,
да повярва на котешка ласка.
Ти пусни ме. Хей там, до огнището,
забравѝ остри нокти, обида.
Аз съм котката, дето от нищото,
ден след ден ориста ти изприда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Поздравления!