24.09.2022 г., 17:33 ч.  

Kотка 

  Поезия » Любовна
273 4 9


Аз съм котката нежната, дивата,  
дето даже в съня ти мяука,
денем дебне те скрита в копривата,
нощем слиза без звук по улука.

 

И съм черна, по-черна от гарвана,
мракът бърза от теб да ме скрие.
Любовта ми хич не е за вярване,
много аз, но и мъничко ние.

 

Ако гладна, до кости премръзнала,
на вратата ти нощем подраскам,
значи твоята същност е дръзнала,
да повярва на котешка ласка.

 

Ти пусни ме. Хей там, до огнището,
забравѝ остри нокти, обида.
Аз съм котката, дето от нищото,
ден след ден ориста ти изприда.
 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??