Kотка
Аз съм котката нежната, дивата,
дето даже в съня ти мяука,
денем дебне те скрита в копривата,
нощем слиза без звук по улука.
И съм черна, по-черна от гарвана,
мракът бърза от теб да ме скрие.
Любовта ми хич не е за вярване,
много аз, но и мъничко ние.
Ако гладна, до кости премръзнала,
на вратата ти нощем подраскам,
значи твоята същност е дръзнала,
да повярва на котешка ласка.
Ти пусни ме. Хей там, до огнището,
забравѝ остри нокти, обида.
Аз съм котката, дето от нищото,
ден след ден ориста ти изприда.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Поздравления!