Sep 24, 2022, 5:33 PM  

Kотка 

  Poetry » Love
223 4 9


Аз съм котката нежната, дивата,  
дето даже в съня ти мяука,
денем дебне те скрита в копривата,
нощем слиза без звук по улука.

 

И съм черна, по-черна от гарвана,
мракът бърза от теб да ме скрие.
Любовта ми хич не е за вярване,
много аз, но и мъничко ние.

 

Ако гладна, до кости премръзнала,
на вратата ти нощем подраскам,
значи твоята същност е дръзнала,
да повярва на котешка ласка.

 

Ти пусни ме. Хей там, до огнището,
забравѝ остри нокти, обида.
Аз съм котката, дето от нищото,
ден след ден ориста ти изприда.
 

 

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??