3.02.2023 г., 7:21

Крадец

836 1 5

Откраднах си слънце от изгрева ален,

да имам когато е тъмно навън,

когато съм буден и малко нажáлен,

когато не идва проклетия сън.

 

Откраднах си вятър от морския бриз,

да имам когато е зима навън,

когато съм треп и когато съм лист,

когато съм стон и когато съм звън.

 

Запазих си обич от стара любов,

да имам за спомен, да имам за лек,

да бъда орисан, да бъда готов

когато ме срещне в другия век.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...