Откраднах си слънце от изгрева ален,
да имам когато е тъмно навън,
когато съм буден и малко нажáлен,
когато не идва проклетия сън.
Откраднах си вятър от морския бриз,
да имам когато е зима навън,
когато съм треп и когато съм лист,
когато съм стон и когато съм звън.
Запазих си обич от стара любов,
да имам за спомен, да имам за лек,
да бъда орисан, да бъда готов
когато ме срещне в другия век.
© Хари Спасов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
