2.08.2021 г., 0:26

Кристално блестят световете

717 1 5

Преплитат се звездните нишки,

танцуват, пеят, играят...

а слънцето огрява сетивата,

преплитат се слънчеви нишки

и бродират звездна картина...

А слънцето... по- спиралата

на времето се спуска

за да ни докосне

с любовта си...тя е извор

благодатен - жива вода

не отпита - закодирано е

всяко послание

и през лабиринта

на живота преминава...

Трудно е...А върхът е далечен,

всяка стъпка напред

е тласък нагоре - стъпалата блестят

с кристален блясък и ни водят

към портите на рая...Трудно е...!

Но всяка мисъл - трепти във всемира

а любовта е светлият лъч към без края

разширяват се пространствата -

вратите се отварят и толкова

кристално чисто блестят световете...!

 

13.06.2021г

Катя Джамова

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мили приятели, благодаря ви от сърце
    за хубавите думи и коментари!
    Бъдете благословени!
  • Хареса ми.
  • Кристално чисто! Много ми хареса!
  • Катя, стихът ти ми хареса с критално чистата истина, която си описала толкова красиво!
  • "кристално чисто блестят световете...!" и ни очакват. Но малцина ще ги достигнат. И това е за добро! Възвишени са стиховете ти, Катя. Поздравление!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...