dansyto (Данаил Таков)
817 3640
26.09.2024 г., 7:19 ч.

Кръстопътна нетленност 

  Поезия
165 4 3

Сред пожарища тръгвам и сам

се обричам на огнена клада.

Разтреперан, смутен, разпилян,

а душата е толкова млада.

 

Чак не знае какво е любов

и във хората търси доброто.

Но животът безумно-суров,

удря тежки шамари със грохот.

 

Още дишам и още тупти

в мен сърце, а остава ми – колко?

Този свят в мен боли и боли,

и ще има ли край тази болка?

 

Де да бях, като вятъра лек,

да се носех в простора свободно.

Или лъч светлина в слънчев пек,

нещо друго - фриволно, природно.

 

Не, оставам с греховната плът

в непробудни терзания земни.

Твърде дълго оглеждах за път,

а съм бил ... в кръстопътна нетленност!

 

© Данаил Таков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за коментарите ви, Петя, Доче! Поздрави!
  • "Чак не знае какво е любов
    и във хората търси доброто"

    Душата на поета е такава:
    наивна и влюбчива, и ранима.
    И път да няма тя върви направо,
    а болката превръща се във рими...
  • Познато чувство. Поздрави
Предложения
: ??:??