Кръвна вина

13.01.2023 г., 2:34 ч.

Поезия » Друга

441 5 6

Не зови името ми на вълните -

духове от миналото не връщат. Помня,

искаше да бъдеш като птиците, но едва ли

те за злато семейството си убиват.

Дълго време за тебе бях въже:

страшен разказ за пред познати.

Егото превърна се в безкрайно небе -

бесилка бях, която не беси.

Продаде на търг единствената си сестра.

Бога ми бе свидетел вечер, когато плачех.

Остави да ме съдят хора без сърца, че била

съм ти вечно в тежест.

Кръвта за тебе, братко, навярно вода е била -

изля я в мивката без да се замислиш.

Търси си нова, аз умрях. Дано да може да те излекува.

Върви си! Хайде, замини! Нали ми

каза, че животът бил безценен?

А всеки друг - крояч е на мечти,

оставил след себе си недовършена есен.

Ако имам, братко, някаква вина,

то тя е, че допуснах по твой изопачен

начин да ме обичаш. С години водеше

война, чиято награда бе да ме загубиш.

Късно е да пишеш върху пясъка на брега

моите имена - те отдавна заровени са в тях.

И вместо тебе - свободна полетях преродена

в тялото на жерав.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.