Кръвна вина
Не зови името ми на вълните -
духове от миналото не връщат. Помня,
искаше да бъдеш като птиците, но едва ли
те за злато семейството си убиват.
Дълго време за тебе бях въже:
страшен разказ за пред познати.
Егото превърна се в безкрайно небе -
бесилка бях, която не беси.
Продаде на търг единствената си сестра.
Бога ми бе свидетел вечер, когато плачех.
Остави да ме съдят хора без сърца, че била
съм ти вечно в тежест.
Кръвта за тебе, братко, навярно вода е била -
изля я в мивката без да се замислиш.
Търси си нова, аз умрях. Дано да може да те излекува.
Върви си! Хайде, замини! Нали ми
каза, че животът бил безценен?
А всеки друг - крояч е на мечти,
оставил след себе си недовършена есен.
Ако имам, братко, някаква вина,
то тя е, че допуснах по твой изопачен
начин да ме обичаш. С години водеше
война, чиято награда бе да ме загубиш.
Късно е да пишеш върху пясъка на брега
моите имена - те отдавна заровени са в тях.
И вместо тебе - свободна полетях преродена
в тялото на жерав.
© Нина Чалъкова All rights reserved.
