15.11.2014 г., 9:42 ч.  

Къде ни водиш Господи?.. Къде ли!... 

390 2 5

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Това е реалността,болезнената реалност,разумът знае,но сърцето кърви и сълзите капят....Поклон,българино!
  • Divergent (Христина)
    Коментарите до тук са достатъчно изчерпателни за това, което и аз искам да кажа.
  • voda (Елица Ангелова)
    От заглавието до последната дума - болка, носталгия и тих протест...
    Опустелите села са като празни гнезда, в които никога повече няма да се роди живот.
    Описанието е толкова конкретно-образно, че никой не може да остане равнодушен и да не сподели чувствата на автора.
    Поздравления, Коста
  • plama7 (Пламена Владимирова)
    Много силен стих!
    Разтърси ме!!!
  • Eva55 (Евелина Стоянова)
    Много тежък стих - като епопея на забравените...!!!
    А на мегдана, дето с ръченици
    са тропали девойки и момци:
    от жълти снимки гледат мъченици
    от Бога не признати за светци...

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.