24.01.2017 г., 16:56 ч.

Къде сте, приятели мои? 

  Поезия » Друга
966 2 6

Хубаво детство. 

Приятели добри, 

от сутрин до вечер – игри. 

Нашето царство. 

 

Изцапани бузки, окъсани дрешки, 

вкусни първи черешки.

Някой плаче, друг се смее, 

всички – заедно в бедите. 

 

Вечер някой ни прегърне, 

а пък друг ни зърне. 

Бързо се разчува. 

Някой гайдата надува. 

С дни без нас тъгува. 

Зими дълги, преспи снежни –

пак сме всички на шейните, 

мръзнат мокрите крака, 

вечер чака ни кавга. 

Къде сте, приятели мои? 

Не ви виждам сега. 

За милите спомени и любовта –

благодаря! 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Кюлче Приятелство »

11 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Давам глас, ако може два гласа за конкурса. Много ми хареса, толкова мило и носталгично!
  • Като че ли най-истинските приятели са тези, които имаме от деца. Поздравления за стихотворението! Успех!
  • Върна ме назад във времето, Васи! Хубаво стихче си написала!
  • Винаги ще го помним защото то ни направи тези който сме !Поздрави!И успех!!!
  • Като го четях се пренесох в детството.Носталгично и красиво въздействие! Браво Васе!
  • Василка,детството е винаги в романтиката на нашите спомени.
    Там са и нашите незабравими приятели.
Предложения
: ??:??