Къде сте, приятели мои?
Хубаво детство.
Приятели добри,
от сутрин до вечер – игри.
Нашето царство.
Изцапани бузки, окъсани дрешки,
вкусни първи черешки.
Някой плаче, друг се смее,
всички – заедно в бедите.
Вечер някой ни прегърне,
а пък друг ни зърне.
Бързо се разчува.
Някой гайдата надува.
С дни без нас тъгува.
Зими дълги, преспи снежни –
пак сме всички на шейните,
мръзнат мокрите крака,
вечер чака ни кавга.
Къде сте, приятели мои?
Не ви виждам сега.
За милите спомени и любовта –
благодаря!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
