Към бъдното

25.10.2013 г., 16:21 ч.

Поезия » Друга

394 0 3

От кожата си ще изляза...

От чакане ще се взривя.

Една целувка ме беляза

и аз по облаци вървя.

Небето синьо ме целува.

В очите слънцето лежи.

Сърцето в пазвите лудува.

Птицата над мен кръжи.

А тази птица е надежда,

която скрита е била.

При облаците ме нарежда

и дава ми сега крила.

От кожата си ще изляза.

От чакане ще се взривя.

Душата кръста ми беляза

и аз към бъдното вървя!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.