Към бъдното
От кожата си ще изляза...
От чакане ще се взривя.
Една целувка ме беляза
и аз по облаци вървя.
Небето синьо ме целува.
В очите слънцето лежи.
Сърцето в пазвите лудува.
Птицата над мен кръжи.
А тази птица е надежда,
която скрита е била.
При облаците ме нарежда
и дава ми сега крила.
От кожата си ще изляза.
От чакане ще се взривя.
Душата кръста ми беляза
и аз към бъдното вървя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
