18.12.2023 г., 8:33  

Към ГУЛАГ

838 3 10

Паметници… се надигат!

Нещо май ги заболя.

Май че трудничко го вдигат,

или пак ги засърбя

за  -  червените ботуши

на съветския режим!

Но защо не вдигат крушите

и не чезнат яко дим

към сибирските полета

и уюта на ГУЛАГ.

Да надигат  -  там гласчета

срещу руския бардак.

 

Юри

Йовев

Декември

2023 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стойчо, Безжичен, много хора (четирихилядници) се опитват от години да промиват мозъците на младите в България. Затова трябва да се пише нонстоп за бедите, които ни е донесла съветската окупация, иначе ни чака отново съветският ботуш.
  • Хваляй Изтока, живей в притока на Запад!
    Това е древна вер(е)сия за оцеляване!🤣
  • Никола, усещаш ли същите тея, за които говориш, как се опитват днес да прехвърлят вината за нашата мизерия на ЕС и САЩ. Сякаш тук никога не е имало 45 годишна съветска окупация, от която не можем вече толкова време да се отървем. Затова пиша, за да разобличавам лъжите им! Поздрави!
  • Дядовците на тия продажници предадоха Левски, убиха Ботев и отрязоха главата на Георги Бенковски. Бащите им на 11 ноември 1989 година обраха хазната на България и избягаха с куфарите на запад, не в Москва! Повтарям - не в Москва! Сега, тия отрочета на продажниците, са готови да продадат род и Родина , в това число и задницата си, за пари на Лилипутин! Поздрави за написаното, Юри!
  • Сега в Русия е по-лошо, Стойчо!
    За най-малкото нещо 20 г тюрма!
    Навални, го унищожиха човека!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...