Dec 18, 2023, 8:33 AM  

Към ГУЛАГ

  Poetry
834 3 10

Паметници… се надигат!

Нещо май ги заболя.

Май че трудничко го вдигат,

или пак ги засърбя

за  -  червените ботуши

на съветския режим!

Но защо не вдигат крушите

и не чезнат яко дим

към сибирските полета

и уюта на ГУЛАГ.

Да надигат  -  там гласчета

срещу руския бардак.

 

Юри

Йовев

Декември

2023 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Yuri Yovev All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стойчо, Безжичен, много хора (четирихилядници) се опитват от години да промиват мозъците на младите в България. Затова трябва да се пише нонстоп за бедите, които ни е донесла съветската окупация, иначе ни чака отново съветският ботуш.
  • Хваляй Изтока, живей в притока на Запад!
    Това е древна вер(е)сия за оцеляване!🤣
  • Никола, усещаш ли същите тея, за които говориш, как се опитват днес да прехвърлят вината за нашата мизерия на ЕС и САЩ. Сякаш тук никога не е имало 45 годишна съветска окупация, от която не можем вече толкова време да се отървем. Затова пиша, за да разобличавам лъжите им! Поздрави!
  • Дядовците на тия продажници предадоха Левски, убиха Ботев и отрязоха главата на Георги Бенковски. Бащите им на 11 ноември 1989 година обраха хазната на България и избягаха с куфарите на запад, не в Москва! Повтарям - не в Москва! Сега, тия отрочета на продажниците, са готови да продадат род и Родина , в това число и задницата си, за пари на Лилипутин! Поздрави за написаното, Юри!
  • Сега в Русия е по-лошо, Стойчо!
    За най-малкото нещо 20 г тюрма!
    Навални, го унищожиха човека!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...