6.03.2009 г., 21:30

Към изгрева

716 0 9

На всички, които помагат на баща ми в борбата му с рака 

 

Разсипах наболелите си чувства

и не усещах вече, че боли...

А после най-внезапно се обърнах

натам, където никнат новини

за вяра,

за надежда,

за награди,

за стихове

и хора със сърца,

за любовта, лишена от злорадство,

за нечия протегната ръка...

Обърнах се към изгрева, където

от мрака не остава и следа,

а светлината в своята победа

ни претворява чак до същността.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...