На всички, които помагат на баща ми в борбата му с рака
Разсипах наболелите си чувства
и не усещах вече, че боли...
А после най-внезапно се обърнах
натам, където никнат новини
за вяра,
за надежда,
за награди,
за стихове
и хора със сърца,
за любовта, лишена от злорадство,
за нечия протегната ръка...
Обърнах се към изгрева, където
от мрака не остава и следа,
а светлината в своята победа
ни претворява чак до същността.
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
