Къщичка до морето
Малка къщичка там, до морето,
е населена само с мечти.
Тя е фар, не престанал да свети,
но в мираж се превърна почти.
На високото кацнала, сутрин
всеки изгрев посреща с поклон.
Стъпалата отдавна са срутени,
а надеждата търси подслон.
Тъй не стигнах до нея с години,
от илюзии нижех гердан.
Хоризонтът ли с мен се размина,
оглушал за шума на рапан?
Жадни стъпки към залив не тичат,
не застила за мен балдахин
песъчливият бряг и не сричам
на небето папируса син.
Само в сън отвисоко се гмуркам
аз в мечтата за къщичка пак.
Но морето с вълни като шкурка
трие смешния блян на глупак.
01.09.2023 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
