Липсваш ми ти
Липсваш ми в самотните и дълги нощи,
когато над леглото пак се спусне мрак,
и по клепачите, тъй парещи, немощни,
сълзи се стичат, сякаш бистър ручей чак.
И пак съня ми докосваш от отвъдното,
година вече стана, как ти не си до мен,
и дните ми коварни са, дори безплодни,
а животът ми безвъзвратно променен.
И все се взирам, там във необятното,
да зърна образът ти нежен и вглъбен,
но ти ме гледаш от снимката захласнато,
защото беше безкрайно влюбен в мен.
И днес небето е притихнало, смълчано
по облак сив ще ти изпратя аз привет,
болезнено се свива самотното ми рамо,
от вятъра докоснато, вместо от теб.
Наливам сутрин кафе във твойта чаша,
приканвам те да отпиеш от него ти,
но остава глуха, невидима тишината,
защото липсваш ми. Липсваш ми ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
