17.09.2019 г., 19:18

Лисицата и стадото

670 4 10

Най-известната лисица

из столетните блата,

днес реши да е кметица

сред ливади и поля!

 

Сложи – алено костюмче,

среса рижата коса,

и начело с Кумчо Вълчо

стъпи в селската мера.

 

Там – едно голямо стадо

с недохранени овце

я посрещна с дива радост

и със възгласи: – Оле!

 

Лиса, бързо се възползва,

почна притчи да реди:

Как стадата ще я ползват

денонощно във беди!

 

Че никой няма да гладува,

ако дойде тя на власт –

Само трябва да гласуват

те за нея в точен час!

 

Как на всички ще помага,

куп сено ще раздаде...

Рано сутрин – за награда,

Вълчо сам ще ги пасе!

 

Че вълкът за нула време –

всяка рунтава овца,

ще зачене с чудно семе

из зловонните блата...

 

Мигом в стадото решиха,

че е хубав тоз модел –

Вълчо с Лиса одобриха,

но един брадат козел

 

почна глупаво да пита:

 – Ей, Лисано, я кажи,

как на Вълчо да разчитам

нрава той да си смени!

 

 – Май ни имате за прости,

че говорим само с – Бее!

 – А след пролетните пости

кой ще стане чеверме?

 

Кума Лиса бе хитруша,

но след този лош въпрос,

тя си тръгна с празна гуша

и с наведен, дълъг нос!

 

А пък стадото с овцете

си избра за кмет – Коза!

Да гладува пак в полето

сред зелената трева!

 

 

 

Юри

Йовев

Септември

2019г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, Меги, приликите са случайни, единствено стадото преднамерено съм го направил да прилича на нас! 😋😋😋😀 Благодаря ти!
  • Предполягам, че приликите с истински лица и събития са случайни.
  • Стойчо, Петре, благодаря ви! Дано пак не страдаме от хитри лисици!
  • Столетните блата са столица, със сто лица.
    Тази кумица да кумува на други овце.
    И аз не искам да ме зачева този Вълчо. За него-неокастрена тояга по яката Боянска гърбина.
    😊✌️
  • Актуално!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...