danda (Даниела)
358 1120
9.10.2011 г., 23:50 ч.

Лунното момиче 

  Поезия » Друга
765 0 5

                                 на  Гергана Плетньова

                           

По нейното тяло прозират многоточия лунни –
прашинки какао върху река от мляко горещо,
очите – небесна прегръдка, морско безумие,

в косите ù – слънцето в меден бакър се оглежда.

 

Тя рисува овце във пустинята с Малкия Принц –

без сандък – а те със езиче ближат вулкани.

Тя самата вулкан е. Като Том крие топче пиринч

в юмрука си, с Пипи пие хапче – дете да остане.

 

Тя е пролет във зима, роза в Лапландски безкрай,

светлосиня мечта на върха на клечка кибритена,

малка разбойничка, неоткрила все още обичния Кай,

всяка нейна стъпка боли и се помни от пясъка спитен.

 

Тя е слънчево зайче в нощта, осмият цвят на дъгата,

ситен дъждец в полудялата грива на сам еднорог,

неземна Лолита, бяла приказка, дъщеря на Луната,

ангелска песен, съвършеният грях, целунат от Бог.

 

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??