Лунното момиче
на Гергана Плетньова
По нейното тяло прозират многоточия лунни –
прашинки какао върху река от мляко горещо,
очите – небесна прегръдка, морско безумие,
в косите ù – слънцето в меден бакър се оглежда.
Тя рисува овце във пустинята с Малкия Принц –
без сандък – а те със езиче ближат вулкани.
Тя самата вулкан е. Като Том крие топче пиринч
в юмрука си, с Пипи пие хапче – дете да остане.
Тя е пролет във зима, роза в Лапландски безкрай,
светлосиня мечта на върха на клечка кибритена,
малка разбойничка, неоткрила все още обичния Кай,
всяка нейна стъпка боли и се помни от пясъка спитен.
Тя е слънчево зайче в нощта, осмият цвят на дъгата,
ситен дъждец в полудялата грива на сам еднорог,
неземна Лолита, бяла приказка, дъщеря на Луната,
ангелска песен, съвършеният грях, целунат от Бог.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
