Лунното момиче
на Гергана Плетньова
По нейното тяло прозират многоточия лунни –
прашинки какао върху река от мляко горещо,
очите – небесна прегръдка, морско безумие,
в косите ù – слънцето в меден бакър се оглежда.
Тя рисува овце във пустинята с Малкия Принц –
без сандък – а те със езиче ближат вулкани.
Тя самата вулкан е. Като Том крие топче пиринч
в юмрука си, с Пипи пие хапче – дете да остане.
Тя е пролет във зима, роза в Лапландски безкрай,
светлосиня мечта на върха на клечка кибритена,
малка разбойничка, неоткрила все още обичния Кай,
всяка нейна стъпка боли и се помни от пясъка спитен.
Тя е слънчево зайче в нощта, осмият цвят на дъгата,
ситен дъждец в полудялата грива на сам еднорог,
неземна Лолита, бяла приказка, дъщеря на Луната,
ангелска песен, съвършеният грях, целунат от Бог.
© Даниела All rights reserved.
