24.04.2024 г., 15:36 ч.

Лъжичка мед за утринен чай 

  Поезия » Философска
81 4 5

ЛЪЖИЧКА МЕД ЗА УТРИНЕН ЧАЙ

 

Не разбирам светът накъде е потеглил,

нито всичко, което в деня ми се случва.

И защо ли в мъглата, пропита с враждебност,

той скимти, сякаш храни с душата си куче.

 

Скътал рими – раними от скреж и от вятър,

се озъбва понякога – даже без повод.

Подарил ми е изгрев и залез – безплатно,

но е мнителен често и крайно подмолен.

 

Уж напролет цъфти – безпределен и цветен,

а удавя сред калните локви небето.

– Не потегляй на изток – всички близки ми шепнат.

И на запад не тръгвай, опустява градчето.

 

И на кръст съм разпъната – в двеста посоки,

в плен на шепоти, клюки, теми и чувства.

Кълбовидните мълнии спят нависоко

и – да бъдеш невежа, е въпрос на изкуство.

 

Моля Бог да реши покрай мен да намине

сутрин рано в неделя – навярно ще спите,

да ми каже, че буден е вече пчелинът

и че скоро сред здрача ще цъфнат липите.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??