Повлича ме незнайното в нощта,

като убиващ камък е твоята прегръдка.

Оставам белези навсякъде

какво ми пречи да заспя?

Жадувах с порив ветровит,

обич толкова огромна като хала,

но видях в очите ти омраза

побягнах бързо подобно на сърнела.

Сърцето трепкаше в мрака,

биеше на чужда честота,

а толкова обичахме се ,

любихме се в мрака

и клетви зорко пазехме от тъмни сили.

Кога успя да ме разлюбиш? С какво омразна съм сега?

Шептя името ти твое

и тихо капки от очите

се сливат със зимния пейзаж.

Снежинка нежно опитва се да ме лекува,

душата се терзае,

ледно е в нея.

Спомени, спомени- любов-самота….

Огънят е покрит от планина.

Грохот и тегоба,

съдба или Бог?

… Имам ли сили да продължа?

Сграбчила като самовила красива тоз живот,

ще бъда пак жива, смееща, очакваща

любовта,

не оставила своите нежни крила,

с крачки тихи,

ще търся лечебната, другата сила.

Сбогом! Потеглям с вяра. С дълбок поклон

Ето познатия път. Другото-после.

Сълзите станаха леки,

а косата ме гали с обич.

Вярвам! Ще бъда щастлива!

Скоро, много скоро, отново,

намерила пристан от болка свенлива.

Пороят ме залива.

Не крещя името ти,

преодолях те отрово,

сега съм новата, мъдрата,

оставила тъгата,

за да посрещна с желание изгрева топъл.

… Къдеее сииии? А, етооо, теее, идвам, даааа!!!!