7.07.2007 г., 11:46

ЛЮБОВ НАТЮР

676 0 6
Отплува по вълните със прибоя
очакван - "Аполон" излян.
Политна нейде към простора,
сякаш от любов пиян.
А  споменът крещи  за среща,
ела, дори без страст при мен!
Не ме прави злочеста,
аз искам само, само  твоя ден!

А всичко беше приказка вълшебна:
от мойта красота  бе прикован,
а музиката беше само, само наша,
нощите "Парижки", месец - май!
Ний бяхме до премала влюбени,
над нас летеше  приказен "Амур"
и сякаш бяхме се изгубили,
в картина- рисувана натюр!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...