Jul 7, 2007, 11:46 AM

ЛЮБОВ НАТЮР

  Poetry
677 0 6
Отплува по вълните със прибоя
очакван - "Аполон" излян.
Политна нейде към простора,
сякаш от любов пиян.
А  споменът крещи  за среща,
ела, дори без страст при мен!
Не ме прави злочеста,
аз искам само, само  твоя ден!

А всичко беше приказка вълшебна:
от мойта красота  бе прикован,
а музиката беше само, само наша,
нощите "Парижки", месец - май!
Ний бяхме до премала влюбени,
над нас летеше  приказен "Амур"
и сякаш бяхме се изгубили,
в картина- рисувана натюр!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...