14.01.2017 г., 15:01

Любов незабравима

777 0 5

Липсваш ми в

юлския ден, 

бавно споменът се завръща. 

Още е топъл. 

Вечерницата те поздравява, 

не забравя дъха ти. 

Емигрира, не те забрави, 

затова е винаги тъжна. 

Авантюрата свърши. 

Безброй пъти се питах, 

развлечение кратко ли бях? 

А не посмях да ти пиша. 

Виновно те следвах в съня 

и не чувствах лято и зима. 

Можех само да обичам, 

а ти след други тичай! 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всичко минало се превръща в спомени,а изпълнените с любов са най красивите от тях.
    Не съжалявай!Поздрав1
  • Прекрасна си Васе!
  • НАЙСТИНА знаеш как да го напишеш и да докоснеш не само сърцето но и да го пресъздадеш на всички като заряд!Поздрав от сърце!
  • Хареса ми, Васе!
    "Можех само да обичам,
    а ти след други тичай!"
    Такава свобода може да даде само този, който обича истински. Не можеш да задържиш някого на сила. Даваш му свободата да лети, а ако наистина те обича ще се върне. Поздрави!
  • Любовта, от една страна, е по-сложна и от висшата математика, а от друга може да е по-проста от дишането. Ние сами решаваме какво искаме в нея - да я анализираме мисловно, или просто да я вдишваме и издишваме. Поздрав, Василке! Хареса ми стихотворението. Смут, но и яснота има в него.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...