14.01.2017 г., 15:01

Любов незабравима

768 0 5

Липсваш ми в

юлския ден, 

бавно споменът се завръща. 

Още е топъл. 

Вечерницата те поздравява, 

не забравя дъха ти. 

Емигрира, не те забрави, 

затова е винаги тъжна. 

Авантюрата свърши. 

Безброй пъти се питах, 

развлечение кратко ли бях? 

А не посмях да ти пиша. 

Виновно те следвах в съня 

и не чувствах лято и зима. 

Можех само да обичам, 

а ти след други тичай! 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всичко минало се превръща в спомени,а изпълнените с любов са най красивите от тях.
    Не съжалявай!Поздрав1
  • Прекрасна си Васе!
  • НАЙСТИНА знаеш как да го напишеш и да докоснеш не само сърцето но и да го пресъздадеш на всички като заряд!Поздрав от сърце!
  • Хареса ми, Васе!
    "Можех само да обичам,
    а ти след други тичай!"
    Такава свобода може да даде само този, който обича истински. Не можеш да задържиш някого на сила. Даваш му свободата да лети, а ако наистина те обича ще се върне. Поздрави!
  • Любовта, от една страна, е по-сложна и от висшата математика, а от друга може да е по-проста от дишането. Ние сами решаваме какво искаме в нея - да я анализираме мисловно, или просто да я вдишваме и издишваме. Поздрав, Василке! Хареса ми стихотворението. Смут, но и яснота има в него.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...