Jan 14, 2017, 3:01 PM

Любов незабравима

776 0 5

Липсваш ми в

юлския ден, 

бавно споменът се завръща. 

Още е топъл. 

Вечерницата те поздравява, 

не забравя дъха ти. 

Емигрира, не те забрави, 

затова е винаги тъжна. 

Авантюрата свърши. 

Безброй пъти се питах, 

развлечение кратко ли бях? 

А не посмях да ти пиша. 

Виновно те следвах в съня 

и не чувствах лято и зима. 

Можех само да обичам, 

а ти след други тичай! 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Всичко минало се превръща в спомени,а изпълнените с любов са най красивите от тях.
    Не съжалявай!Поздрав1
  • Прекрасна си Васе!
  • НАЙСТИНА знаеш как да го напишеш и да докоснеш не само сърцето но и да го пресъздадеш на всички като заряд!Поздрав от сърце!
  • Хареса ми, Васе!
    "Можех само да обичам,
    а ти след други тичай!"
    Такава свобода може да даде само този, който обича истински. Не можеш да задържиш някого на сила. Даваш му свободата да лети, а ако наистина те обича ще се върне. Поздрави!
  • Любовта, от една страна, е по-сложна и от висшата математика, а от друга може да е по-проста от дишането. Ние сами решаваме какво искаме в нея - да я анализираме мисловно, или просто да я вдишваме и издишваме. Поздрав, Василке! Хареса ми стихотворението. Смут, но и яснота има в него.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...