26.04.2009 г., 9:57

Люляково

3.3K 0 39

 

 

Тръпне люлякова вечер

в ласките на вятър тих...

И превръща се във вечност

всеки пълноценен миг

на взаимна всеотдайност,

непозната досега -

с аромат на стръкче радост

и на мъничко тъга...

Тръпне със копнеж безмълвен

даже звездният покров.

 

Утро пролетно покълва

с дъх на люляк и любов...

 

 

                     http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=165720#comments

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...