Мечтата на юношата
+ Мечтата на юношата
Ах, каква си буйнокоса -
не коса, а свила!
Морска нимфа чисто боса -
где се беше крила!
Теб кошута ли те кърми,
че си толкоз кръшна?
Погледни ме, упои ме
преди да се пръсна!
Сякаш слънцето ревниво
леко се затули,
щом погледна ти свенливо
над изящни скули.
Как погали полъх нежен
гърди затрептели,
тънко кръстче, шийка снежна,
слънце не видели!
По кого са закопнели
тез очи-маслини
и ръцете-чайки бели
край вълните сини?
Във екстаз с молитва свята
юноша мечтае...
и прошепна му мечтата:
„Обичта това е.”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
