jollyroger (Коста Качев)
1544 16
22.11.2013 г., 9:08 ч.

Мечти... 

  Поезия » Философска
465 0 4

 

Мечти...

 

Към залеза бързащ денят се задъхва,

Живота притихнал очаква нощта,

а вятър подухнал дърветата лъхва

с вечерният дъх от мечти и цветя...

 

Небето отгоре Земята поглежда

през звездният блясък на свойте очи-

нощта като време за обич отрежда

Вечерна проверка за всички мечти...

 

Във  строя ще дойдат и живи, и мъртви

мечтите прекрасни на моят Живот-

еднакво любими, макар не еднакво

шастливи в един или друг период.

 

За мъртвите с тиха тъга ще пожаля-

обичах ги много, те бяха добри,

но искам в нощта с тръпна нежност да галя

дошлите сега... Непознати дори...

 

Те плахо пристъпват и всяка ми носи

свенливо „светена вода” като дар,

а аз не задавам излишни въпроси:

„Не е ли светена в греховен олтар?...”

 

И клетва за вярност днес нищо не значи,

а само Любов без засита в страстта-

решат ли от мен да си тръгнат обаче

единствено искам от тях: Лудостта...

 

Оная,  която със длани и с  устни

в нощта разлюляните наши тела,

с Инстинкта си водеше, да не пропуснат

те звездната сага на всяка мечта...

 

...Та  в нощ като тая, щом сам си замръкна,

то Лудост да имам за двама поне

да вярвам: „Не вятър, че блъска отвънка,

а сбъркала пътя Мечта ще се спре!...”

 

Коста Качев

© Коста Качев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??