Мечти...

Nov 22, 2013, 9:08 AM

Poetry » Phylosophy

492 0 4

Мечти...

Към залеза бързащ денят се задъхва,

Живота притихнал очаква нощта,

а вятър подухнал дърветата лъхва

с вечерният дъх от мечти и цветя...

Небето отгоре Земята поглежда

през звездният блясък на свойте очи-

нощта като време за обич отрежда

Вечерна проверка за всички мечти...

Във строя ще дойдат и живи, и мъртви

мечтите прекрасни на моят Живот-

еднакво любими, макар не еднакво

шастливи в един или друг период.

За мъртвите с тиха тъга ще пожаля-

обичах ги много, те бяха добри,

но искам в нощта с тръпна нежност да галя

дошлите сега... Непознати дори...

Те плахо пристъпват и всяка ми носи

свенливо „светена вода” като дар,

а аз не задавам излишни въпроси:

„Не е ли светена в греховен олтар?...”

И клетва за вярност днес нищо не значи,

а само Любов без засита в страстта-

решат ли от мен да си тръгнат обаче

единствено искам от тях: Лудостта...

Оная, която със длани и с устни

в нощта разлюляните наши тела,

с Инстинкта си водеше, да не пропуснат

те звездната сага на всяка мечта...

...Та в нощ като тая, щом сам си замръкна,

то Лудост да имам за двама поне

да вярвам: „Не вятър, че блъска отвънка,

а сбъркала пътя Мечта ще се спре!...”

Коста Качев

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

2013-11-22T15:54:23+02:00

Е браво ти!
krchernev (Красимир Чернев)

2013-11-22T14:02:53+02:00

но искам в нощта с тръпна нежност да галя
дошлите сега... Непознати дори...

Много хубаво!
iverado (Ивелина Георгиева)

2013-11-22T13:12:39+02:00

Замечтан финал. Харесах.
M1234567891 (Миночка Митева)

2013-11-22T09:44:32+02:00

„Не вятър, че блъска отвънка,
а сбъркала пътя Мечта ще се спре!...”

Прекрасно,Докторе!Пожелавам ти да се случи!