Миг от безкрая
От миналото, взимаме урока!
За бъдещето, можем да мечтаем!
Живеем ний обаче, днес и тука,
ловим мига, изплувал от безкрая!
Едничък миг...
а толкова е важен,
безценен дар изпратен ни от Бога,
секунда... но достатъчна да кажем:
Обичам... Аз ти вярвам... Да, ще мога!
Миг кратък,
но улавящ красотата
на две сърца докосващи се нежно,
на топлата прегръдка на децата,
усмивката на стареца небрежна!
Миг, в който тихо можем да прошепнем:
Благодаря ти!... Радвам се за тебе!...
усмивка да дарим, или пък просто
да помълчим... да вземем още време!
Да, минало... от тебе се научих!
И бъдеще... за теб ще помечтая!
Но този миг... аз него си получих,
прекрасен дар, изпратен от безкрая!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радка Горанова Всички права запазени